„Тихото напускане“ и как да се справим с този феномен

 „Тихото напускане“ (quiet quitting – може да се преведе и като „тихото отказване“, което според нас е по-точният термин) като фраза стана популярно след серия видеоклипове в TikTok тази година. Представители на поколението Z и милениалите, както и служители, споделящи същата идея относно работата си, се присъединиха към хаштага, а броят им бързо достигна стотици милиони по света.

Какво е „тихо напускане“?

„Тихото напускане“ на практика не е напускане на работа. То не представлява и напълно нов феномен. Обхваща набор от поведения, които се свързват главно с неангажираността. Тоест, когато служител почувства, че вече не е ценен, че е в бърнаут заради продължителни периоди на тежки натоварвания или като цяло не е доволен от работата и условията, той започва да намалява усилията си и да дава абсолютния минимум.

Онези, които избират активно или пасивно „да напускат тихо“, може да го направят поради липса на кариерно израстване, лошо заплащане или чувство на изтощение. Пандемията се яви като катализатор и предизвика голяма промяна относно това колко служители искат да поставят нов баланс между работата и личния си живот, преосмисляйки какво е най-важно за тях и как искат да прекарват времето си. "Голямата оставка" и „тихото напускане“ са сред резултатите от това пренастройване.